15 sept 2019, 8:00

Кръстовден 

  Poesía
1218 4 3
Не мога даже и насън
със други кръста си да сменям.
Зазиждам чувства, а отвън
остават хиляди вселени.
Дори на родния си син
не мога кръста да поема.
Един е Пътят. И един
е жребият ни. И тотема.
Години мъкнем го така
приведени. Или пък гордо.
Мърморим...свиркаме с уста
най-вдъхновените акорди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??