Кръстовден

15 sept 2019, 8:00

Poesía

1012 4 3

Не мога даже и насън
със други кръста си да сменям.
Зазиждам чувства, а отвън
остават хиляди вселени.

Дори на родния си син
не мога кръста да поема.
Един е Пътят. И един
е жребият ни. И тотема.

Години мъкнем го така
приведени. Или пък гордо.
Мърморим...свиркаме с уста
най-вдъхновените акорди.

Ту ни е тежък, ту пък - лек.
Но кръстът облагородява.
Със нас е в студ, вихрушка, пек...
Въздига ни ... и ни смалява.

Е, нека носим го с възторг-
дали на гръб, дали на шия.
Че гледа ни отгоре Бог,
и херувим скръбта ни пие.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.