12 mar 2006, 0:58

Кръв

  Poesía
1K 0 0
Кръв и пот, и хули безлични,
човекът на скот заприличва,
отново пак сам,
с последния стон. 
Късчето хлеб е борбата- за малко любов спокоен живот ; на него това е мечтата. А не всеки ден в завода тъй мръсен, опушен с надежда и дим, надзирателят все тъй навъсен, да псува като дявол един. Прибираш се в къщи-разруха; порутена сива врата, в огнището още си духа вятърът с песен една. Все още ти светят очите, с огън силен и жив, за борбата готов си, неволите питат, а ти си лягаш да спиш. В съня ти живота е песен- на птици, гори и поля, дори и входа небесен
за теб е отворен сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....