Кръв и пот, и хули безлични, човекът на скот заприличва, отново пак сам, с последния стон.
Късчето хлеб е борбата- за малко любов спокоен живот ; на него това е мечтата. А не всеки ден в завода тъй мръсен, опушен с надежда и дим, надзирателят все тъй навъсен, да псува като дявол един. Прибираш се в къщи-разруха; порутена сива врата, в огнището още си духа вятърът с песен една. Все още ти светят очите, с огън силен и жив, за борбата готов си, неволите питат, а ти си лягаш да спиш. В съня ти живота е песен- на птици, гори и поля, дори и входа небесен
за теб е отворен сега!