12.03.2006 г., 0:58

Кръв

1K 0 0
Кръв и пот, и хули безлични,
човекът на скот заприличва,
отново пак сам,
с последния стон. 
Късчето хлеб е борбата- за малко любов спокоен живот ; на него това е мечтата. А не всеки ден в завода тъй мръсен, опушен с надежда и дим, надзирателят все тъй навъсен, да псува като дявол един. Прибираш се в къщи-разруха; порутена сива врата, в огнището още си духа вятърът с песен една. Все още ти светят очите, с огън силен и жив, за борбата готов си, неволите питат, а ти си лягаш да спиш. В съня ти живота е песен- на птици, гори и поля, дори и входа небесен
за теб е отворен сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...