17 ene 2020, 20:20  

Кучешка любов

  Poesía
650 0 0

Кучешка любов


Що за хора сме аз не зная ?
Първо дружелюбно "здравей"
после гневно "егати и "смотаняка".

 

Що за хора сме аз не зная ?
Ядеш пиеш с него,а после
после те плуе до небесата...

 

Що за хора сме аз не зная ? 
Родени от Бога ,вярваме в нищетата,
никога не се радваме на това което имаме,
все завиждаме на чуждия на софрата.

 

Гледаш го мърляво дрипаво скъсано,
наричаш го куче,но в него кучешко няма
Днес дори и хората не могат да бъдат като кучето
защото разликата между куче и човек е голяма.

 

Не знам що хора сме това,
нито човек нито куче ,
как да ги наричам аз вече не зная.
Единствено малко любов
от все сърце аз им желая.
И се питам кога ли истински ще обичат
на действия,не само на празни думи и да лаят....

 

Милан Милев

17.01.2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...