19 oct 2024, 18:35  

Кучешка песен

  Poesía
388 2 1

КУЧЕШКА ПЕСЕН

 

... помияр на плажа лае, гони чайки по брега,

дълъг вятър от Безкрая духа – нам си откога,

старият пазач на плажа вестници боде на шиш,

всеки си прибра багажа към Чирпан и към Париж,

мазната вълна тътрузи дънери и клечорляк,

щипе мъртвите медузи изпълзял на сухо рак,

изгревът се тръшка – морав, жълт, зелен и син от студ,

и не дири никой кораб в залива ми тих приют,

мъкнат празните си кофи пак рибарите оттук –

 

ще обядвам със картофи или пилешко със лук,

рано лятото си тръгна – спря и слънце да пече,

и студът на всеки ъгъл хапе като зло зверче,

и ми скърца вълнолома като стар, прояден зъб,

тръгвам – сам, пиян и тромав, върху острия му ръб,

сам-саминка – сиротинка, диша – охтичав, денят –

и – измамена калинка, литва си – към онзи свят,

псето зине, аз блуждая, в огъня редим трески –

запокитени в Безкрая малки звездни светлинки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...