18 feb 2007, 20:12

Кучето, което обичах 

  Poesía
1058 0 5
Никога не те разбирах,
езика ти тъй чужд,
ала в погледа ти виждах,
кога е слънце и кога дъжд.
Ти бе мой спътник и приятел,
с теб плачех и се веселях,
родени сме от един създател,
и когато те загубих дори не осъзнах.
-
В съзнанието ми сякаш си още жив,
Нищо, че не бе човек, ти бе до мен,
тъй свободен, нежен и игрив.
Ще ти благодаря до сетния си ден.

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??