18 feb 2007, 20:12

Кучето, което обичах

  Poesía
1.3K 0 5
Никога не те разбирах,
езика ти тъй чужд,
ала в погледа ти виждах,
кога е слънце и кога дъжд.
Ти бе мой спътник и приятел,
с теб плачех и се веселях,
родени сме от един създател,
и когато те загубих дори не осъзнах.
-
В съзнанието ми сякаш си още жив,
Нищо, че не бе човек, ти бе до мен,
тъй свободен, нежен и игрив.
Ще ти благодаря до сетния си ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...