21 dic 2018, 1:15

Кучката

995 3 1

Тя е кучката - приятел

с придобивки в тайни нощи,

докато мъжът ѝ златен

пие биричка на гости.

 

Тя е кучката. И идва

да прогони самотата. 

После, като си отива,

ти отнася и душата.

 

Тя е кучката.  Боли те...

Ту я има, ту я няма.

Тя е бяс. И наркотик е.

Най-проклетата ти рана.

 

Тя е кучката - такава

ти е интересна само.

Затова не се предаваш.

Стискаш зъби. Виеш нямо.

 

Тя е кучката. В леглото

къс по къс ще те съблича.

Ляга си до теб, защото

помияри не обича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мога да повярвам,че това стихотворение е оставено без коментар!
    Толкова много казваш! Радвам се, че се върнах назад и попаднах на него! Много ми хареса, стискам ти ръката и си го слагам в любими!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...