21 dic 2018, 1:15

Кучката 

  Poesía » De amor
654 3 1

Тя е кучката - приятел

с придобивки в тайни нощи,

докато мъжът ѝ златен

пие биричка на гости.

 

Тя е кучката. И идва

да прогони самотата. 

После, като си отива,

ти отнася и душата.

 

Тя е кучката.  Боли те...

Ту я има, ту я няма.

Тя е бяс. И наркотик е.

Най-проклетата ти рана.

 

Тя е кучката - такава

ти е интересна само.

Затова не се предаваш.

Стискаш зъби. Виеш нямо.

 

Тя е кучката. В леглото

къс по къс ще те съблича.

Ляга си до теб, защото

помияри не обича.

© Николай Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не мога да повярвам,че това стихотворение е оставено без коментар!
    Толкова много казваш! Радвам се, че се върнах назад и попаднах на него! Много ми хареса, стискам ти ръката и си го слагам в любими!
Propuestas
: ??:??