21.12.2018 г., 1:15

Кучката

988 3 1

Тя е кучката - приятел

с придобивки в тайни нощи,

докато мъжът ѝ златен

пие биричка на гости.

 

Тя е кучката. И идва

да прогони самотата. 

После, като си отива,

ти отнася и душата.

 

Тя е кучката.  Боли те...

Ту я има, ту я няма.

Тя е бяс. И наркотик е.

Най-проклетата ти рана.

 

Тя е кучката - такава

ти е интересна само.

Затова не се предаваш.

Стискаш зъби. Виеш нямо.

 

Тя е кучката. В леглото

къс по къс ще те съблича.

Ляга си до теб, защото

помияри не обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мога да повярвам,че това стихотворение е оставено без коментар!
    Толкова много казваш! Радвам се, че се върнах назад и попаднах на него! Много ми хареса, стискам ти ръката и си го слагам в любими!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...