21.12.2018 г., 1:15

Кучката

984 3 1

Тя е кучката - приятел

с придобивки в тайни нощи,

докато мъжът ѝ златен

пие биричка на гости.

 

Тя е кучката. И идва

да прогони самотата. 

После, като си отива,

ти отнася и душата.

 

Тя е кучката.  Боли те...

Ту я има, ту я няма.

Тя е бяс. И наркотик е.

Най-проклетата ти рана.

 

Тя е кучката - такава

ти е интересна само.

Затова не се предаваш.

Стискаш зъби. Виеш нямо.

 

Тя е кучката. В леглото

къс по къс ще те съблича.

Ляга си до теб, защото

помияри не обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мога да повярвам,че това стихотворение е оставено без коментар!
    Толкова много казваш! Радвам се, че се върнах назад и попаднах на него! Много ми хареса, стискам ти ръката и си го слагам в любими!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...