21.12.2018 г., 1:15 ч.

Кучката 

  Поезия » Любовна
723 3 1

Тя е кучката - приятел

с придобивки в тайни нощи,

докато мъжът ѝ златен

пие биричка на гости.

 

Тя е кучката. И идва

да прогони самотата. 

После, като си отива,

ти отнася и душата.

 

Тя е кучката.  Боли те...

Ту я има, ту я няма.

Тя е бяс. И наркотик е.

Най-проклетата ти рана.

 

Тя е кучката - такава

ти е интересна само.

Затова не се предаваш.

Стискаш зъби. Виеш нямо.

 

Тя е кучката. В леглото

къс по къс ще те съблича.

Ляга си до теб, защото

помияри не обича.

© Николай Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не мога да повярвам,че това стихотворение е оставено без коментар!
    Толкова много казваш! Радвам се, че се върнах назад и попаднах на него! Много ми хареса, стискам ти ръката и си го слагам в любими!
Предложения
: ??:??