Когато се замислих над това
дали живях нормално, или грешно,
прости ми, мили Боже, но разбрах –
създал си ме да бъда куха пешка.
На други носех винаги вода,
че мелниците някога задират.
И хляба месех – други да ядат,
и все вървях на другите подире.
Прощавай, мили Боже, но мечтах
да стана „офицер” и „топ”, и „конче”.
Но често, след поредния пердах,
ме пращаха на бой все мене, Боже. ...