6 июн. 2012 г., 23:12

Куха пешка 

  Поэзия » Гражданская
701 0 7

Когато се замислих над това

дали живях нормално, или грешно,

прости ми, мили Боже, но разбрах –

създал си ме да бъда куха пешка.

 

На други носех винаги вода,

че мелниците някога задират.

И хляба месех – други да ядат,

и все вървях на другите подире.

 

Прощавай, мили Боже, но мечтах

да стана „офицер” и „топ”, и „конче”.

Но често, след поредния пердах,

ме пращаха на бой все мене, Боже.

 

Аз пак ще нося и вода, и хляб,

но мелниците вече изгоряха.

Пекарните мълчат днес на инат,

а хлябът е по-кисел и от плява.

 

Та, връщам се към миналото пак,

сравнявам с битието, Боже, днешно.

Помислих си, помислих и разбрах –

живял съм си хей тъй, наивно-грешно.

© Илко Карайчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??