линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
25 nov 2018, 12:34

Кухненски истории - Традиции

  Poesía » Otra
1.6K 5 13

Да сложиш

при брашното любовта.

Да видиш

с времето тесто как втасва,

а после

да оставиш да е печиво,

неясното, превръщащо се в ясно,

и в края на процеса

да твърдиш,

че стигнал си до мястото,

където

се чувстваш истински щастлив,

макар да знаеш, че…

Маята е на заем взета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Благодаря, Кремена!
  • Spring_sunrise (Кремена Арменчева)
    Spring_sunrise (Кремена Арменчева)
    Разкошно е!
    Да може всеки да си хапне.
    Да усети твоята любов.
    А после печиво да грабне,
    да я разпръсне, да е готов!
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Благодаря, Доче!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Мастър- шефица. С капка любов всичко е възможно.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    "Хората, които са попадали в плен на "червените обувки", отначало винаги смятат обекта на пристрастяването си за спасител. Понякога той им дава усещане за фантастична мощ или измамна убеденост, че имат енергия да стоят будни цяла нощ, да творят до зори, да издържат без храна. Или пък им позволява да спят, без да сънуват кошмари, успокоява нервите им, помага им да не се вълнуват прекалено или вече да не искат да обичат и да бъдат обичани. Накрая всичко около тях започва да се върти толкова бързо, че престават да живеят истински." Клариса Пинкола Естес - Бягащата с вълци
    Благодаря, Иржи!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0