Кукла

23 nov 2008, 23:04

Poesía

826 0 22

Това е старата ти кукла
с усмивка вечна,
с поглед закачлив,
косата вече е без букли -
ръце парцалени,
очите - без молив.
Захвърлена във ъгъла далечен
самотна, тъжна тя седи.
Със прах посипана,
до паяжина стара,
с очи живота ти следи.
Покорна, тиха и послушна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кукла

Искате да прочетете повече?

Propuestas