7 dic 2007, 21:38

Кукла на конци 

  Poesía » De amor
779 0 2

Мелодия от твоите думи.

Мъка, а после болка,

болка, повторение,

вик, след него нечуто ехо.

Думите ти - лъжливи красавици,

усмихват се коварно в моето лице.

Искам искрица за мен от твоите ръце.

Искрица, с която в самотните нощи

да паля жарта в мойто сърце.

Не искам вече,

не мога да страдам.

Като кукла съм,

конците дърпаш ми -

повтаряш, потретваш.

Боли ме, но не искам да знаеш,

сърцето ми слабо, в ръцете си

силни държиш.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много правдиво си го обрисувала!!Браво!!!
  • Грешка!!!Режи конците...прибирай си сърцето...и надалеч...Кукловодите са безскрупулно племе!!!
Propuestas
: ??:??