Кукла на конци
Мелодия от твоите думи.
Мъка, а после болка,
болка, повторение,
вик, след него нечуто ехо.
Думите ти - лъжливи красавици,
усмихват се коварно в моето лице.
Искам искрица за мен от твоите ръце.
Искрица, с която в самотните нощи
да паля жарта в мойто сърце.
Не искам вече,
не мога да страдам.
Като кукла съм,
конците дърпаш ми -
повтаряш, потретваш.
Боли ме, но не искам да знаеш,
сърцето ми слабо, в ръцете си
силни държиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристина Славова Todos los derechos reservados
