Dec 7, 2007, 9:38 PM

Кукла на конци 

  Poetry » Love
780 0 2

Мелодия от твоите думи.

Мъка, а после болка,

болка, повторение,

вик, след него нечуто ехо.

Думите ти - лъжливи красавици,

усмихват се коварно в моето лице.

Искам искрица за мен от твоите ръце.

Искрица, с която в самотните нощи

да паля жарта в мойто сърце.

Не искам вече,

не мога да страдам.

Като кукла съм,

конците дърпаш ми -

повтаряш, потретваш.

Боли ме, но не искам да знаеш,

сърцето ми слабо, в ръцете си

силни държиш.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много правдиво си го обрисувала!!Браво!!!
  • Грешка!!!Режи конците...прибирай си сърцето...и надалеч...Кукловодите са безскрупулно племе!!!
Random works
: ??:??