Мелодия от твоите думи.
Мъка, а после болка,
болка, повторение,
вик, след него нечуто ехо.
Думите ти - лъжливи красавици,
усмихват се коварно в моето лице.
Искам искрица за мен от твоите ръце.
Искрица, с която в самотните нощи
да паля жарта в мойто сърце.
Не искам вече,
не мога да страдам.
Като кукла съм,
конците дърпаш ми -
повтаряш, потретваш.
Боли ме, но не искам да знаеш,
сърцето ми слабо, в ръцете си
силни държиш.
© Кристина Славова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
