21 abr 2008, 11:43

Кукловоди

  Poesía
655 0 1
Думи,
желания,
мечти,
мисли,
действия
чертаят
нашето
ежедневие.
Забавно,
но и неприятно
понякога,
сякаш начертано
от някой
незнаен
... човек.
Но не човек
рисува нашите
съдби,
а нещо много по-велико
си играе с нашите души.
Марионетки сме в неговите ръце.
Дали ще можем
да управляваме съдбите си,
дали ще можем
да изпълним мечтите си?
Като пионки в една
игра с измислени герои,
движат ни невидими ръце.
Сякаш завързани с окови
сме ние, не можем да се борим,
не можем да играем,
освен в ролята на играчки.
Безмислено е дори да им
противоречим и тогава
питаме се ние
"Кои сте вие"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...