Apr 21, 2008, 11:43 AM

Кукловоди

  Poetry
657 0 1
Думи,
желания,
мечти,
мисли,
действия
чертаят
нашето
ежедневие.
Забавно,
но и неприятно
понякога,
сякаш начертано
от някой
незнаен
... човек.
Но не човек
рисува нашите
съдби,
а нещо много по-велико
си играе с нашите души.
Марионетки сме в неговите ръце.
Дали ще можем
да управляваме съдбите си,
дали ще можем
да изпълним мечтите си?
Като пионки в една
игра с измислени герои,
движат ни невидими ръце.
Сякаш завързани с окови
сме ние, не можем да се борим,
не можем да играем,
освен в ролята на играчки.
Безмислено е дори да им
противоречим и тогава
питаме се ние
"Кои сте вие"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...