13 sept 2017, 22:34

Кукувица

  Poesía
515 2 1

 

Някой друг е слушал песните ни.
Знам, че друга си целувал по устните.
Днес не пропусна птичия поглед.
Светът е погълнат от малкия спусък.
Ей сега ще изстреля началото си.
Сплетено с края ще бъде надежда.
Възел овързан о бледо махало.
Часовник на никого и нему потребен...
Нямам живот и нямам и бъдеще.
Ням си, когато препуснат мечтите ми.
Стената е огнено свито забрало.
Прикуква звукът на разлистено време.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги в някакво Преди, някой някого е целувал по устните. Ако не в този, то в предишен живот. Интересен замисъл и реализация!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...