Sep 13, 2017, 10:34 PM

Кукувица

  Poetry
517 2 1

 

Някой друг е слушал песните ни.
Знам, че друга си целувал по устните.
Днес не пропусна птичия поглед.
Светът е погълнат от малкия спусък.
Ей сега ще изстреля началото си.
Сплетено с края ще бъде надежда.
Възел овързан о бледо махало.
Часовник на никого и нему потребен...
Нямам живот и нямам и бъдеще.
Ням си, когато препуснат мечтите ми.
Стената е огнено свито забрало.
Прикуква звукът на разлистено време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги в някакво Преди, някой някого е целувал по устните. Ако не в този, то в предишен живот. Интересен замисъл и реализация!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...