19 ago 2013, 2:11

Кукувица 

  Poesía » De amor
662 0 1

 

          КУКУВИЦА

 

Колко жени като клон ме превиха,

гнездо всяка свиваше в мен.

За тях написвах по няколко стиха

и бързо бягах от женския плен.

 

Зад мен са гнездата, които с мъка оставих.

Там кукувичета порасли още перят крила.

Във моят живот нито едно не забравих.

При други бащи са. По градове и села.

 

Само нощем в съня ми пристигат.

И всеки разказва къде е летял.

Със живота ме свързват в жива верига.

 

Напразно живота не съм го раздал.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не харесах темата! Не трябва да сме като кукувиците! Но стихото е добре построено!
Propuestas
: ??:??