Кукувица
1K
0
1
КУКУВИЦА
Колко жени като клон ме превиха,
гнездо всяка свиваше в мен.
За тях написвах по няколко стиха
и бързо бягах от женския плен.
Зад мен са гнездата, които с мъка оставих.
Там кукувичета порасли още перят крила.
Във моят живот нито едно не забравих.
При други бащи са. По градове и села.
Само нощем в съня ми пристигат.
И всеки разказва къде е летял.
Със живота ме свързват в жива верига.
Напразно живота не съм го раздал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
