24 abr 2018, 17:50

Кукувицата

  Poesía
463 0 0

Кукувицата

 

Самотна кукувица кука...

Това е всеки божи ден!

И тъмни сили предизвиква.

Съдбата вика и за мен!

 

Аз кукането ѝ пресмятам.

И бройките ѝ все броя!

Годините така пресмятам

в които имам до вървя

 

Аз в тия .приказки не вярвам,

но се поддавам, без да  ща,

езичничнека във мен повтарям,

кошмари търся за през нощта!

 

И с кукувиците чудати,

минавам и аз през света.

И със такива постолати,

не мога да се разделя!

 

31.05.2010 Драгойново

 

 

.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...