25 oct 2013, 10:46

Кулинария

  Poesía » Civil
539 0 6

КУЛИНАРИЯ

 

                        Четвърт век ще стане вече,

                        от както сме във тоз гювеч.

                        Лют, солен и постен е гювеча,

                        зиме - леден, лете – нажежен.

 

                        Те, готвачите се знаят,

                        само шапките менят.

                        Майсторлъкът им в това е,

                        във гювеч да ни варят.

 

                        Ех, как иска ми се, дай боже!

                        Морков с два домата, ей така,

                        без „гък” дори да кажат,

                        в най-милото им да завра.

 

                        Да изпуснат те лъжицата,

                        с която бъркат ни света.

                        Волна да ни е душицата

                        и с чест избрана гозбата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....