КУЛИНАРИЯ
Четвърт век ще стане вече,
от както сме във тоз гювеч.
Лют, солен и постен е гювеча,
зиме - леден, лете – нажежен.
Те, готвачите се знаят,
само шапките менят.
Майсторлъкът им в това е,
във гювеч да ни варят.
Ех, как иска ми се, дай боже!
Морков с два домата, ей така,
без „гък” дори да кажат,
в най-милото им да завра.
Да изпуснат те лъжицата,
с която бъркат ни света.
Волна да ни е душицата
и с чест избрана гозбата.
© Лордли Милордов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
