18 may 2018, 20:47

Култ

  Poesía
541 0 0

Култ към личността? Имам само огледало.

Ще си създам партия, народ и страна.

И там горе на трибуната ще застана.

 

И ще разказвам за славната революция,

За героичното минало и светлите бъднини.

Знамена ще се развяват, ще се ронят сълзи.

 

Ще размахвам ръка там горе на трибуната.

Под мен ще минава шествие от верни слуги.

И плакати с лика ми гордо ще разнасят.

 

Най-славният вожд на най-великия народ!

Най-много обичам превъзходната степен.

Особено, когато се отнася до мене.

 

Но аз сега имам само огледалото.

И чашата, пълна догоре с надежда.

И онзи глас, който не спира да ми казва:

 

Пий до дъно, бъди себе си, бъди велик!

Празнувай, бъди владетел на момента!

Утре ще си пак най-обикновен човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...