16 oct 2009, 10:25

Купидон 

  Poesía » Otra
1226 0 4
Не ти ли свършиха стрелите, лигльо,
сърцето ми отдавна камък стана,
смееш се и стреляш ме неспирно,
казах ти, внимавай, ще ми паднеш!
Не мога да те видя как се криеш,
в очите на избраните сновеш,
нощно време трудно ще заспивам,
щом знам, че можеш да ме прободеш.
А уж невинен си, и за добро е...!
Не ти решаваш кой да кара влака.
Съдбата знае как да действа,
макар от нея нищо да не чакам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??