Купидон
Не ти ли свършиха стрелите, лигльо,
сърцето ми отдавна камък стана,
смееш се и стреляш ме неспирно,
казах ти, внимавай, ще ми паднеш!
Не мога да те видя как се криеш,
в очите на избраните сновеш,
нощно време трудно ще заспивам,
щом знам, че можеш да ме прободеш.
А уж невинен си, и за добро е...!
Не ти решаваш кой да кара влака.
Съдбата знае как да действа,
макар от нея нищо да не чакам.
Ангел бил си... Да бе!... Хитро!
Пратеник на любовта, с крила и лък,
от нея даже бог се е отрекъл,
щом хората във рая не стоят!
Не мога да ти вярвам... Трудно е!
Да свързваш хората е твой закон.
Но нараняваш ги, и после страдат,
не смей да ме прострелваш, Купидон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
