Не ти ли свършиха стрелите, лигльо,
сърцето ми отдавна камък стана,
смееш се и стреляш ме неспирно,
казах ти, внимавай, ще ми паднеш!
Не мога да те видя как се криеш,
в очите на избраните сновеш,
нощно време трудно ще заспивам,
щом знам, че можеш да ме прободеш.
А уж невинен си, и за добро е...!
Не ти решаваш кой да кара влака.
Съдбата знае как да действа,
макар от нея нищо да не чакам. ...