Купидон

Oct 16, 2009, 10:25 AM

Poetry » Other

1161 0 4

Не ти ли свършиха стрелите, лигльо,

сърцето ми отдавна камък стана,

смееш се и стреляш ме неспирно,

казах ти, внимавай, ще ми паднеш!

Не мога да те видя как се криеш,

в очите на избраните сновеш,

нощно време трудно ще заспивам,

щом знам, че можеш да ме прободеш.

А уж невинен си, и за добро е...!

Не ти решаваш кой да кара влака.

Съдбата знае как да действа,

макар от нея нищо да не чакам.

Ангел бил си... Да бе!... Хитро!

Пратеник на любовта, с крила и лък,

от нея даже бог се е отрекъл,

щом хората във рая не стоят!

Не мога да ти вярвам... Трудно е!

Да свързваш хората е твой закон.

Но нараняваш ги, и после страдат,

не смей да ме прострелваш, Купидон!

Please sign in with your account so you can comment and vote.