30 ago 2013, 12:50

Курбан

  Poesía
1.1K 0 8

 

Хайде, палачо, вдигай секирата

още нагоре, високо, високо! –

левче за хляба, два лева бирата,

а пък заплатата – колкото, толкова.

Давай, палачо, недей се излага –

три лева бирата, осем саламът,

вдигай високо и силно замахвай,

стига си чесал врата ми само!

Ха така, браво, стана саламецът

десет и двайсет, колкото влака

от тук до Перник, а колко е нафтата? –

давай, палачо, високо – замахвай! –

да ми отхвръкне кратуната, бедната,

мисля, че вчера получих заплата,

днес я потърсих – няма! – къде е? –

вдигай високо, палачо, замахвай! –

двайсет за памперси, трийсет за гащи,

ще си сменя джи-ес-ема за сирене,

вдигай високо секирата, казвам ти! –

ха така, силно! – така, стовари я! –

да отсечеш тая моя кратуна,

после вземи и иди я продай

на тая циганка, сещаш се – лудата,

все някой лев ще ù вземеш, знаеш,

тя пък със радост ще вземе главата ми,

супа-курбан ще направи от нея,

всичките циганчета ще нахрани

и ще остане даже за псетата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно е да си в такова положение, тъжно и обидно.
    Дори, когато обидата е превърната в такова талантливо стихотворение.
  • Просто и прекрасно и много земно - запомнящо се!
  • И на мен ми хареса сатиричния отенък - отлично попадение и запомнящо се!
  • Хареса ми, Валентине!По оригинален начин пресъздаваш живота ни в днешно време!Поздравление!
    Желая ти лeка събота и неделя!
  • А на мен ми стана тъжно!... Колко точно струва човешкото достойнство в нашата родина- парче салам, бучка сирене... Работим, за да оцеляваме, при това криво- ляво... Поздрав!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...