Хайде, палачо, вдигай секирата
още нагоре, високо, високо! –
левче за хляба, два лева бирата,
а пък заплатата – колкото, толкова.
Давай, палачо, недей се излага –
три лева бирата, осем саламът,
вдигай високо и силно замахвай,
стига си чесал врата ми само!
Ха така, браво, стана саламецът
десет и двайсет, колкото влака
от тук до Перник, а колко е нафтата? –
давай, палачо, високо – замахвай! –
да ми отхвръкне кратуната, бедната,
мисля, че вчера получих заплата,
днес я потърсих – няма! – къде е? –
вдигай високо, палачо, замахвай! –
двайсет за памперси, трийсет за гащи,
ще си сменя джи-ес-ема за сирене,
вдигай високо секирата, казвам ти! –
ха така, силно! – така, стовари я! –
да отсечеш тая моя кратуна,
после вземи и иди я продай
на тая циганка, сещаш се – лудата,
все някой лев ще ù вземеш, знаеш,
тя пък със радост ще вземе главата ми,
супа-курбан ще направи от нея,
всичките циганчета ще нахрани
и ще остане даже за псетата!
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Дори, когато обидата е превърната в такова талантливо стихотворение.