25 sept 2007, 14:25

Кутия

  Poesía
887 0 5


            Кутия с четири стени.

Еднакви.

Защото отвътре е тъмно.

Дали със тебе сме на ти,

прекрасна.

Катерим, слизаме, но все е стръмно.

 

Букет със рози, все червени.

И панделка – 

цветята дюс са си изтъркани.

Със тебе пози, все обикновени.

Кутии,

от ръце нечисти, зле пребъркани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, всичко има на тъмното, в кутията,
    дано хващаме и хубавите съзерцания!!!
    Поздрав!!!
  • как е възможно баш тоя стих да не разбирате? Той си беше и ще си остане един от любимите ми, но явно динамиката на действията в една кутия си ги виждам само аз.
  • Странно, интересно, но
    и на мене много ми хареса!
    Катерим, слизаме, но все е стръмно-
    мисля , че те разбирам, с обич.
  • Чета го и го препрочитам,долавям някакви объркани емоции,харесва ми точно затова.Защото не го разбирам.
  • Странен стих..интересен.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...