25.09.2007 г., 14:25 ч.

Кутия 

  Поезия
758 0 5


            Кутия с четири стени.

Еднакви.

Защото отвътре е тъмно.

Дали със тебе сме на ти,

прекрасна.

Катерим, слизаме, но все е стръмно.

 

Букет със рози, все червени.

И панделка – 

цветята дюс са си изтъркани.

Със тебе пози, все обикновени.

Кутии,

от ръце нечисти, зле пребъркани.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, всичко има на тъмното, в кутията,
    дано хващаме и хубавите съзерцания!!!
    Поздрав!!!
  • как е възможно баш тоя стих да не разбирате? Той си беше и ще си остане един от любимите ми, но явно динамиката на действията в една кутия си ги виждам само аз.
  • Странно, интересно, но
    и на мене много ми хареса!
    Катерим, слизаме, но все е стръмно-
    мисля , че те разбирам, с обич.
  • Чета го и го препрочитам,долавям някакви объркани емоции,харесва ми точно затова.Защото не го разбирам.
  • Странен стих..интересен.
Предложения
: ??:??