6 jul 2010, 11:52

Кутията на Пандора

600 0 0

На нея Боговете повериха

да пази ужаса човешки,

от любопитство не я лишиха...

   Отвори я!

 

О, ужас! – отвътре

излетяха със скоростта

на жадния за свобода:

Мъката, Властта,

Болката, Тъгата, Алчността,

най-страшното за хората –

Страха!!

Помъкнал за ръката

любимата си – Глупостта.

Тя не забрави Ревността.

 

Пандора кутията затвори.

Най-бавната от всички

и най-стара – Надеждата

на дъното остана.

 

Решиха Боговете:

     ОТВОРИ!

 

Не може безнадеждни,

нещастни и самотни

да бъдат те.

 

Кой нещастието ще поддържа

и цялата уплаха на света?

Като реши да пускаш –

   пусни и нея!

Как злото без надежда

ще върви?

 

Тогава се запитах аз:

Надеждата добро ли е

и кой подкрепя?

Тя – е толкоз стара,

грохнала, саката,

където я поставиш,

там крепи вратата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благодат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...