6 июл. 2010 г., 11:52

Кутията на Пандора

598 0 0

На нея Боговете повериха

да пази ужаса човешки,

от любопитство не я лишиха...

   Отвори я!

 

О, ужас! – отвътре

излетяха със скоростта

на жадния за свобода:

Мъката, Властта,

Болката, Тъгата, Алчността,

най-страшното за хората –

Страха!!

Помъкнал за ръката

любимата си – Глупостта.

Тя не забрави Ревността.

 

Пандора кутията затвори.

Най-бавната от всички

и най-стара – Надеждата

на дъното остана.

 

Решиха Боговете:

     ОТВОРИ!

 

Не може безнадеждни,

нещастни и самотни

да бъдат те.

 

Кой нещастието ще поддържа

и цялата уплаха на света?

Като реши да пускаш –

   пусни и нея!

Как злото без надежда

ще върви?

 

Тогава се запитах аз:

Надеждата добро ли е

и кой подкрепя?

Тя – е толкоз стара,

грохнала, саката,

където я поставиш,

там крепи вратата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благодат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...