6 июл. 2010 г., 11:52

Кутията на Пандора

601 0 0

На нея Боговете повериха

да пази ужаса човешки,

от любопитство не я лишиха...

   Отвори я!

 

О, ужас! – отвътре

излетяха със скоростта

на жадния за свобода:

Мъката, Властта,

Болката, Тъгата, Алчността,

най-страшното за хората –

Страха!!

Помъкнал за ръката

любимата си – Глупостта.

Тя не забрави Ревността.

 

Пандора кутията затвори.

Най-бавната от всички

и най-стара – Надеждата

на дъното остана.

 

Решиха Боговете:

     ОТВОРИ!

 

Не може безнадеждни,

нещастни и самотни

да бъдат те.

 

Кой нещастието ще поддържа

и цялата уплаха на света?

Като реши да пускаш –

   пусни и нея!

Как злото без надежда

ще върви?

 

Тогава се запитах аз:

Надеждата добро ли е

и кой подкрепя?

Тя – е толкоз стара,

грохнала, саката,

където я поставиш,

там крепи вратата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благодат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...