На нея Боговете повериха

да пази ужаса човешки,

от любопитство не я лишиха...

   Отвори я!

О, ужас! – отвътре

излетяха със скоростта

на жадния за свобода:

Мъката, Властта,

Болката, Тъгата, Алчността,

най-страшното за хората –

Страха!!

Помъкнал за ръката

любимата си – Глупостта.

Тя не забрави Ревността.

Пандора кутията затвори.

Най-бавната от всички

и най-стара – Надеждата

на дъното остана.

Решиха Боговете:

     ОТВОРИ!

Не може безнадеждни,

нещастни и самотни

да бъдат те.

Кой нещастието ще поддържа

и цялата уплаха на света?

Като реши да пускаш –

   пусни и нея!

Как злото без надежда

ще върви?

Тогава се запитах аз:

Надеждата добро ли е

и кой подкрепя?

Тя – е толкоз стара,

грохнала, саката,

където я поставиш,

там крепи вратата!