8 ene 2021, 18:19

Квартира под луната

  Poesía » Otra
456 2 1

Квартирата, в която

луната влизаше

през малкия прозорец

и лодката ѝ точно ни побираше

с телата ни, с онази жълта роза,

с звънтящото очакване

за щастие.

Луната вече се прибира

зад небесната завеса,

навлиза бавно в пристана на небесата.

Смутени ние не можем да доплуваме

до светлия ѝ борд.

И ни оставя на самотен остров,

загледани след светлата ѝ диря.

А всъщност

светлината не е нейна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...