Квартирата, в която
луната влизаше
през малкия прозорец
и лодката ѝ точно ни побираше
с телата ни, с онази жълта роза,
с звънтящото очакване
за щастие.
Луната вече се прибира
зад небесната завеса,
навлиза бавно в пристана на небесата.
Смутени ние не можем да доплуваме
до светлия ѝ борд.
И ни оставя на самотен остров,
загледани след светлата ѝ диря.
А всъщност
светлината не е нейна.
© Boyana Все права защищены