ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
10 jul 2009, 14:39

Къде да се опра...

  Poesía
697 0 15

Разтегна се понятието за смисъл.

Започна да побира нови истини,

с които трябва някак си да свикна...

 

А вътре в мен е тясно и обидено...

 

Къде да се опра?

Дали на времето –

нали ни обясняват, че лекува,

но колко ни остава да го следваме?

 

Единствен Бог живота ни рисува...

 

А вярата ми нещо няма корени –

изтръгва се при бурите,

не трае...

 

Навън е лято...

Искам да се смея!

И себе си с любов

да изиграя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • qnaq (Яна Кузманова)
    qnaq (Яна Кузманова)
    точно така се чувствам.безмислена и пуста.Браво!
  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Благодаря на всички ви, че споделихте това с мен. Вярата не трае тогава, когато не е здраво вкоренена. Лошо е, щом и най-малкия полъх може да я отнесе.Иска ми се да мога да вярвам повече! Познавам хора, дето го могат. А относно лятото - обожавам го, но точно това, което се случва в момента, него не го усещам, не му се радвам, не мога да изиграя себе си, както правех някога... Прегръщам ви!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    "А вярата ми нещо няма корени –

    изтръгва се при бурите,

    не трае..."

    Когато вярата е без корени трябва да се смени с нова,а не да се поставя във вазата на илюзиите ,защото там тя е фалшива...

    Желая ти нова вяра!!!

    Поздрав за хубавия стих!!!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Навън е лято"...слънчево(за кратко)
    Навън е лято- капки дъжд простенват,
    а зимата загнездена в душата-
    ще си отиде може би със времето...

    Поклон за стиха ти!Радост за очите ми е!
  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
    Само на обидата не се облягай!
    Свиква се и после е трудно да проходиш сама отново...
    Живата вода ...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0