ruba (Руми Бакърджиева)
314 1558
10.07.2009 г., 14:39 ч.

Къде да се опра... 

  Поезия
498 0 15

Разтегна се понятието за смисъл.

Започна да побира нови истини,

с които трябва някак си да свикна...

 

А вътре в мен е тясно и обидено...

 

Къде да се опра?

Дали на времето –

нали ни обясняват, че лекува,

но колко ни остава да го следваме?

 

Единствен Бог живота ни рисува...

 

А вярата ми нещо няма корени –

изтръгва се при бурите,

не трае...

 

Навън е лято...

Искам да се смея!

И себе си с любов

да изиграя...

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • точно така се чувствам.безмислена и пуста.Браво!
  • Благодаря на всички ви, че споделихте това с мен. Вярата не трае тогава, когато не е здраво вкоренена. Лошо е, щом и най-малкия полъх може да я отнесе.Иска ми се да мога да вярвам повече! Познавам хора, дето го могат. А относно лятото - обожавам го, но точно това, което се случва в момента, него не го усещам, не му се радвам, не мога да изиграя себе си, както правех някога... Прегръщам ви!
  • "А вярата ми нещо няма корени –

    изтръгва се при бурите,

    не трае..."

    Когато вярата е без корени трябва да се смени с нова,а не да се поставя във вазата на илюзиите ,защото там тя е фалшива...

    Желая ти нова вяра!!!

    Поздрав за хубавия стих!!!
  • "Навън е лято"...слънчево(за кратко)
    Навън е лято- капки дъжд простенват,
    а зимата загнездена в душата-
    ще си отиде може би със времето...

    Поклон за стиха ти!Радост за очите ми е!
  • Само на обидата не се облягай!
    Свиква се и после е трудно да проходиш сама отново...
    Живата вода ...
  • ...на голямата сцена ЖИВОТ...
    Голям стих!!!
    Много, много ми хареса!
    Прегръдка!!!
  • "И себе си с любов

    да изиграя..."

    Страхотно лято ще е... Поздрав!
  • Много ми хареса!
  • Творческият дух ще ти даде сила.
    Пиши, Руми!
  • Чудесно, Руми, усетих и надеждата! Поздрави!!!
  • Привет, Васка, благодаря ти за хубавите думи! Стана ми едно такова оптимистично!
    Петя, зарадва ме това твое четиристишие. Като в пиесите на Шекспир си говорим. Харесва ми!
    Здравей, Зем.! Отдавна не беше се показвал под мое стихо. Благодаря ти, че ми напомни колко са слънцата ми. Прав си, много си прав, обаче има моменти, когато се налага те да се опират на мен, а аз на кого?... Но всъщност голяма благословия е семейството. Казвам го от дън душа!
  • Ех че си - имаш таман три слънца, а се чудиш!
  • Във теб сега е тясно и обидено...
    И Бог наистина живота ни рисува!
    А вярата ти пак ще сее истини,
    които, лятото да обереш, ще кара!

    Харесах!!!

  • Привет, Светле! Благодаря ти. Вярно - приятелите са като жива вода често пъти, но и те си задавт същия въпрос... А лятото нещо не е съвсем лятно. Небето взе да плаче и то всеки ден.
  • Навън е лятоо!Опри се на приятелите!Поздрав!
Предложения
: ??:??