10.07.2009 г., 14:39

Къде да се опра...

694 0 15

Разтегна се понятието за смисъл.

Започна да побира нови истини,

с които трябва някак си да свикна...

 

А вътре в мен е тясно и обидено...

 

Къде да се опра?

Дали на времето –

нали ни обясняват, че лекува,

но колко ни остава да го следваме?

 

Единствен Бог живота ни рисува...

 

А вярата ми нещо няма корени –

изтръгва се при бурите,

не трае...

 

Навън е лято...

Искам да се смея!

И себе си с любов

да изиграя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • точно така се чувствам.безмислена и пуста.Браво!
  • Благодаря на всички ви, че споделихте това с мен. Вярата не трае тогава, когато не е здраво вкоренена. Лошо е, щом и най-малкия полъх може да я отнесе.Иска ми се да мога да вярвам повече! Познавам хора, дето го могат. А относно лятото - обожавам го, но точно това, което се случва в момента, него не го усещам, не му се радвам, не мога да изиграя себе си, както правех някога... Прегръщам ви!
  • "А вярата ми нещо няма корени –

    изтръгва се при бурите,

    не трае..."

    Когато вярата е без корени трябва да се смени с нова,а не да се поставя във вазата на илюзиите ,защото там тя е фалшива...

    Желая ти нова вяра!!!

    Поздрав за хубавия стих!!!
  • "Навън е лято"...слънчево(за кратко)
    Навън е лято- капки дъжд простенват,
    а зимата загнездена в душата-
    ще си отиде може би със времето...

    Поклон за стиха ти!Радост за очите ми е!
  • Само на обидата не се облягай!
    Свиква се и после е трудно да проходиш сама отново...
    Живата вода ...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...