16 ene 2005, 4:36

Къде е смисълът на любовта

  Poesía
2K 0 9

Къде е смисълът на любовта

щом след нея само болката остава?

Защо я всички търсим по света

щом след нея всички полудяват?

Защо любиме се диво,

страстно до зори,

а после гледаме се криво

с ледени, невиждащи очи?

Дали е равна тази болка

на радоста преди?

Голяма или малка - 

след нея винаги гори.

Дали “човекът” е порода,

която обича да боли

или в човешката природа

сатаната сън не спи?

Сега сърцето си затварям

зад хиляди стени - прегради.

И не ще го повече отварям,

и не ще го никой нарани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иво Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, много хубаво написано! И аз си задавам всичките тези въпроси и се чувствам по същия начин...
  • много хубаво...
  • Не знам за вас,но аз имам за любовта съвсем разнични(прагматични)виждания и мисля,че с почти всички хора е така.
  • мисля че страдание има само когато ние си го сношим!Не мисля че след любовта,ако тя е била истинска и споделена,може да боли и да се страда!Просто ти трябва да си щастлив и да си спомняш за тази любов,защото вся пак вечни неща нямаА ако любовта не е била споделена...то тогава любов нямано тва са си моите разбиранияТи си имаш мнение за което мога да кажа мноо хубаво написано6 от мен!и Успех!
  • Любовта, щастието и т.н понятия не са гарите, до които стигаме след дълго пътуване.Те са самото пътуване. Дали разгледано от този ъгъл не се вижда повече смисъл и от любовта и от болката и от всичко съпътстващо ги? А и без тази болка би ли написал такова прекрасно стихотворение? 6 и от мен.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...