16 ene 2005, 4:36

Къде е смисълът на любовта

  Poesía
2K 0 9

Къде е смисълът на любовта

щом след нея само болката остава?

Защо я всички търсим по света

щом след нея всички полудяват?

Защо любиме се диво,

страстно до зори,

а после гледаме се криво

с ледени, невиждащи очи?

Дали е равна тази болка

на радоста преди?

Голяма или малка - 

след нея винаги гори.

Дали “човекът” е порода,

която обича да боли

или в човешката природа

сатаната сън не спи?

Сега сърцето си затварям

зад хиляди стени - прегради.

И не ще го повече отварям,

и не ще го никой нарани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иво Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, много хубаво написано! И аз си задавам всичките тези въпроси и се чувствам по същия начин...
  • много хубаво...
  • Не знам за вас,но аз имам за любовта съвсем разнични(прагматични)виждания и мисля,че с почти всички хора е така.
  • мисля че страдание има само когато ние си го сношим!Не мисля че след любовта,ако тя е била истинска и споделена,може да боли и да се страда!Просто ти трябва да си щастлив и да си спомняш за тази любов,защото вся пак вечни неща нямаА ако любовта не е била споделена...то тогава любов нямано тва са си моите разбиранияТи си имаш мнение за което мога да кажа мноо хубаво написано6 от мен!и Успех!
  • Любовта, щастието и т.н понятия не са гарите, до които стигаме след дълго пътуване.Те са самото пътуване. Дали разгледано от този ъгъл не се вижда повече смисъл и от любовта и от болката и от всичко съпътстващо ги? А и без тази болка би ли написал такова прекрасно стихотворение? 6 и от мен.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...