Къде е смисълът на любовта
щом след нея само болката остава?
Защо я всички търсим по света
щом след нея всички полудяват?
Защо любиме се диво,
страстно до зори,
а после гледаме се криво
с ледени, невиждащи очи?
Дали е равна тази болка
на радоста преди?
Голяма или малка -
след нея винаги гори.
Дали “човекът” е порода,
която обича да боли
или в човешката природа
сатаната сън не спи?
Сега сърцето си затварям
зад хиляди стени - прегради.
И не ще го повече отварям,
и не ще го никой нарани.
© Иво Йорданов All rights reserved.