Jan 16, 2005, 4:36 AM

Къде е смисълът на любовта

  Poetry
2K 0 9

Къде е смисълът на любовта

щом след нея само болката остава?

Защо я всички търсим по света

щом след нея всички полудяват?

Защо любиме се диво,

страстно до зори,

а после гледаме се криво

с ледени, невиждащи очи?

Дали е равна тази болка

на радоста преди?

Голяма или малка - 

след нея винаги гори.

Дали “човекът” е порода,

която обича да боли

или в човешката природа

сатаната сън не спи?

Сега сърцето си затварям

зад хиляди стени - прегради.

И не ще го повече отварям,

и не ще го никой нарани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, много хубаво написано! И аз си задавам всичките тези въпроси и се чувствам по същия начин...
  • много хубаво...
  • Не знам за вас,но аз имам за любовта съвсем разнични(прагматични)виждания и мисля,че с почти всички хора е така.
  • мисля че страдание има само когато ние си го сношим!Не мисля че след любовта,ако тя е била истинска и споделена,може да боли и да се страда!Просто ти трябва да си щастлив и да си спомняш за тази любов,защото вся пак вечни неща нямаА ако любовта не е била споделена...то тогава любов нямано тва са си моите разбиранияТи си имаш мнение за което мога да кажа мноо хубаво написано6 от мен!и Успех!
  • Любовта, щастието и т.н понятия не са гарите, до които стигаме след дълго пътуване.Те са самото пътуване. Дали разгледано от този ъгъл не се вижда повече смисъл и от любовта и от болката и от всичко съпътстващо ги? А и без тази болка би ли написал такова прекрасно стихотворение? 6 и от мен.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...