16.01.2005 г., 4:36

Къде е смисълът на любовта

2K 0 9

Къде е смисълът на любовта

щом след нея само болката остава?

Защо я всички търсим по света

щом след нея всички полудяват?

Защо любиме се диво,

страстно до зори,

а после гледаме се криво

с ледени, невиждащи очи?

Дали е равна тази болка

на радоста преди?

Голяма или малка - 

след нея винаги гори.

Дали “човекът” е порода,

която обича да боли

или в човешката природа

сатаната сън не спи?

Сега сърцето си затварям

зад хиляди стени - прегради.

И не ще го повече отварям,

и не ще го никой нарани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, много хубаво написано! И аз си задавам всичките тези въпроси и се чувствам по същия начин...
  • много хубаво...
  • Не знам за вас,но аз имам за любовта съвсем разнични(прагматични)виждания и мисля,че с почти всички хора е така.
  • мисля че страдание има само когато ние си го сношим!Не мисля че след любовта,ако тя е била истинска и споделена,може да боли и да се страда!Просто ти трябва да си щастлив и да си спомняш за тази любов,защото вся пак вечни неща нямаА ако любовта не е била споделена...то тогава любов нямано тва са си моите разбиранияТи си имаш мнение за което мога да кажа мноо хубаво написано6 от мен!и Успех!
  • Любовта, щастието и т.н понятия не са гарите, до които стигаме след дълго пътуване.Те са самото пътуване. Дали разгледано от този ъгъл не се вижда повече смисъл и от любовта и от болката и от всичко съпътстващо ги? А и без тази болка би ли написал такова прекрасно стихотворение? 6 и от мен.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...