Къде ме водиш? Била съм вече там.
И представа нямаш колко много пъти.
За мене твоето сърце е тъжен храм
и не искам пак натам да ме упътиш.
Да се удавя пак в твоите очи...
Да забравя време, място, себе си дори.
За мен светът не е с четири страни,
а с милиони, но от всичките ме гледаш ти.
Колко още мога да избягам?
От тебе никъде не е достатъчно далече.
По стария утъпкан път минавам,
но знам, че няма да се върна вече. ...