Mar 14, 2009, 3:17 PM

Къде ме водиш...?

  Poetry » Love
1.1K 0 8

Къде ме водиш? Била съм вече там.

И представа нямаш колко много пъти.

За мене твоето сърце е тъжен храм

и не искам пак натам да ме упътиш.

 

Да се удавя пак в твоите очи...

Да забравя време, място, себе си дори.

За мен светът не е с четири страни,

а с милиони, но от всичките ме гледаш ти.

 

Колко още мога да избягам?

От тебе никъде не е достатъчно далече.

По стария утъпкан път минавам,

но знам, че няма да се върна вече.  

 

Да обичам... Да, безумно искам!!!

Да давам и да получавам топлина.

За последно днес ръката ти ще стисна...

 

А бях до вчера твоята жена...!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Събева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това просто не е била твоята любов,от истинската и взаимна любов не боли,но понякога го разбираме късно и сме много наранени.Желая ти да я срещнеш и изживееш.Много късмет от мен!Поздрави за прекрасния стих!
  • "Колко още мога да избягам?

    От тебе никъде не е достатъчно далече. "...


    ..."За последно днес ръката ти ще стисна...

    А бях до вчера твоята жена...!"





    Много добре написано!
  • Защо най-хубавите думи се раждат когато сме адски наранени...
  • "За мен светът не е с четири страни,

    а с милиони, но от всичките ме гледаш ти. "

    Чиста и неподправена прелест е стихотворението ти, мила!
  • Обичала си,но всичко има край...
    "Да обичам... Да, безумно искам!!!
    Да давам и да получавам топлина." красиво е,но не може вечно да чакаш топлината...трудно е да се откъснеш от някой,който си обичал,но когато,този човек ти носи болка, наистина става "капан"...
    Прекрасен стих,мила!Поздрав!От мен 6

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...