Къде се спрях онзи ден?

Какво подари настроението и мислите ми в личния ми момент?

Едно мълчание странно и различно към теб.

С безкрайни монолози, диалози с думите и усещанията ми,

с надеждите, представите и мечтите ми.

Къде се спрях онзи ден?

Не около теб.

Не покрай теб.

Не до теб.

Не с прегръдка, поздравяваща теб.

С удоволствие сътворих възхитителни стихове за теб.

И многократно ги изпявах с щастие и трепет.

С нежност и топлина - любовна, чувствена песен.

Стъпките, гласът и истината ми не ти подариха вълшебство на теб.

                                                                                                                                        За Пламен

                                                                                                                                        Г.Ф.Т