29 nov 2007, 12:06

Къде си?

1.2K 0 3

Усещаш ли аромат
на неувяхващо цвете,
което държиш
така нежно в ръцете.
Имаш ли сърце,
което бие полека.
И тихо те зове
към вярната пътека.
Криеш ли сълзите,
когато тихо плачеш.
Търсиш ли утеха,
когато сам си в здрача.
Чувстваш ли любов,
която опиянява.
И живота ти суров
със светлина дарява.
Знаеш ли, че можеш
всичко да постигнеш.
Само щом поискаш
целта си да достигнеш.
Целуваш ли със устни,
палещи страстта.
И изстиващата плът
даряваш с топлина.
Молиш ли за прошка,
с искрени очи.
Искаш ли да бъдеш
този, който си.
Тъжиш ли за мига,
от твоето съзнание.
Готов ли си да кажеш
искрено признание.
Обичаш ли със сила,
която няма равна.
С прегръдка мила
и греховно плавна.
Къде си?
Има ли те тук за мен.
Приказна любов
с вековен плен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...