29.11.2007 г., 12:06

Къде си?

1.2K 0 3

Усещаш ли аромат
на неувяхващо цвете,
което държиш
така нежно в ръцете.
Имаш ли сърце,
което бие полека.
И тихо те зове
към вярната пътека.
Криеш ли сълзите,
когато тихо плачеш.
Търсиш ли утеха,
когато сам си в здрача.
Чувстваш ли любов,
която опиянява.
И живота ти суров
със светлина дарява.
Знаеш ли, че можеш
всичко да постигнеш.
Само щом поискаш
целта си да достигнеш.
Целуваш ли със устни,
палещи страстта.
И изстиващата плът
даряваш с топлина.
Молиш ли за прошка,
с искрени очи.
Искаш ли да бъдеш
този, който си.
Тъжиш ли за мига,
от твоето съзнание.
Готов ли си да кажеш
искрено признание.
Обичаш ли със сила,
която няма равна.
С прегръдка мила
и греховно плавна.
Къде си?
Има ли те тук за мен.
Приказна любов
с вековен плен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...