Къде си Дяконе

23 feb 2019, 16:30

Poesía » Civil

242 0 1

От памтивека семчица една

се вгнездила в Земята.

Корен впила.

Пълзейки,

бавно вдигала глава.

Над мощни буки

хилав ствол извила

и слънцето засенила така.

Но, уж една,

а смучела живеца

и цялата,вековната гора

под сухи клони

чакала Храбреца,

с остър меч

стъблото да срази.

Гората да въздъхне

с умиление.

....

Къде си, Дяконе?

Ела ни обеси

на клоните

на сляпото търпение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-02-24T07:01:36+02:00

Боже! Какъв финал! Поздрави! Чудесно е!