От памтивека семчица една
се вгнездила в Земята.
Корен впила.
Пълзейки,
бавно вдигала глава.
Над мощни буки
хилав ствол извила
и слънцето засенила така.
Но, уж една,
а смучела живеца
и цялата,вековната гора
под сухи клони
чакала Храбреца,
с остър меч
стъблото да срази.
Гората да въздъхне
с умиление.
....
Къде си, Дяконе?
Ела ни обеси
на клоните
на сляпото търпение.
© Красимира Михаилова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
