От памтивека семчица една
се вгнездила в Земята.
Корен впила.
Пълзейки,
бавно вдигала глава.
Над мощни буки
хилав ствол извила
и слънцето засенила така.
Но, уж една,
а смучела живеца
и цялата,вековната гора
под сухи клони
чакала Храбреца,
с остър меч
стъблото да срази.
Гората да въздъхне
с умиление.
....
Къде си, Дяконе?
Ела ни обеси
на клоните
на сляпото търпение.
© Красимира Михаилова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
