Feb 23, 2019, 4:30 PM

Къде си Дяконе 

  Poetry » Civilian
224 0 1

От памтивека семчица една

се вгнездила в Земята.

Корен впила.

Пълзейки,

бавно вдигала глава.

Над мощни буки

хилав ствол извила

и слънцето засенила така.

Но, уж  една,

а смучела живеца

и цялата,вековната гора 

под сухи клони

чакала Храбреца,

с остър меч 

стъблото да срази.

Гората да въздъхне

с умиление.

....

Къде си, Дяконе?

Ела ни обеси 

на клоните 

на сляпото търпение.

 

 

© Красимира Михаилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??