Къде си Дяконе
От памтивека семчица една
се вгнездила в Земята.
Корен впила.
Пълзейки,
бавно вдигала глава.
Над мощни буки
хилав ствол извила
и слънцето засенила така.
Но, уж една,
а смучела живеца
и цялата,вековната гора
под сухи клони
чакала Храбреца,
с остър меч
стъблото да срази.
Гората да въздъхне
с умиление.
....
Къде си, Дяконе?
Ела ни обеси
на клоните
на сляпото търпение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Михаилова Всички права запазени
