7 jul 2007, 16:42

КЪДЕ СИ ЖИВОТ

  Poesía
798 0 11
Живот, живян на един дъх, с години,
живот труден, затънах до колене.
Къде си?
Дали в птичи глас, в горска дъбрава
или във стръкче цвят, в дъхава поляна!?

Дали си в глас далечен на жътварка
или в шевица чудна, ръкотворна!?

Дали си в хляб вечен, със сълзи омесен
или в дух, свободен, на воеводи!?

Аз знам, ти си в белия зид на оградите
и в белите менци по гераните!
Аз знам, ще танцувам сред твоите пейзажи
и ще отдъхвам в знойните ти залези!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...